поувличаше

Речник на българския език

1. поувличаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поувличаше е производна форма на поувличам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поувличаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поувличаше е производна форма на поувличам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).