поувлечало

Речник на българския език

1. поувлечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувлечало е производна форма на поувлека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувлечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поувлечало е производна форма на поувлека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).