поувиснело

Речник на българския език

1. поувиснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувиснело е производна форма на поувисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувиснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поувиснело е производна форма на поувисна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).