поувиснели

Речник на българския език

1. поувиснели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поувиснели е производна форма на поувисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поувиснели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поувиснели е производна форма на поувисна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).