поувиснела

Речник на българския език

1. поувиснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поувиснела е производна форма на поувисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поувиснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поувиснела е производна форма на поувисна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).