поувиснал е

Речник на българския език

1. поувиснал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поувиснал е е производна форма на поувисна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поувиснал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поувиснал е е производна форма на поувисна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).