поувиснало е

Речник на българския език

1. поувиснало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувиснало е е производна форма на поувисна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувиснало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувиснало е е производна форма на поувисна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).