поувиснало

Речник на българския език

1. поувиснало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувиснало е производна форма на поувисна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувиснало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поувиснало е производна форма на поувисна (мин. деят. св. прич. ср. р.).