поувиснали

Речник на българския език

1. поувиснали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поувиснали е производна форма на поувисна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поувиснали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поувиснали е производна форма на поувисна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).