поувехнело

Речник на българския език

1. поувехнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поувехнело е производна форма на поувехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поувехнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поувехнело е производна форма на поувехна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).