поувехнела

Речник на българския език

1. поувехнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поувехнела е производна форма на поувехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поувехнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поувехнела е производна форма на поувехна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).