поувехнел

Речник на българския език

1. поувехнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поувехнел е производна форма на поувехна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поувехнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поувехнел е производна форма на поувехна (мин. деят. несв. прич. м. р.).