поувехнал

Речник на българския език

1. поувехнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поувехнал е производна форма на поувехна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поувехнал — мин. деят. св. прич. м. р.

поувехнал е производна форма на поувехна (мин. деят. св. прич. м. р.).