поубили

Речник на българския език

1. поубили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поубили е производна форма на поубия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поубили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поубили е производна форма на поубия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).