потяло

Речник на българския език

1. потяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потяло е производна форма на потя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потяло е производна форма на потя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).