потътрят

Речник на българския език

1. потътрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

потътрят е производна форма на потътрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потътрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

потътрят е производна форма на потътря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).