потършувал

Речник на българския език

1. потършувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потършувал е производна форма на потършувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потършувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потършувал е производна форма на потършувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потършувал — мин. деят. св. прич. м. р.

потършувал е производна форма на потършувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. потършувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

потършувал е производна форма на потършувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).