потърсил си

Речник на българския език

1. потърсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

потърсил си е производна форма на потърся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. потърсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

потърсил си е производна форма на потърся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).