потърсил

Речник на българския език

1. потърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потърсил е производна форма на потърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

потърсил е производна форма на потърся (мин. деят. св. прич. м. р.).