потърсел

Речник на българския език

1. потърсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потърсел е производна форма на потърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потърсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

потърсел е производна форма на потърся (мин. деят. несв. прич. м. р.).