потънал

Речник на българския език

1. потънал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потънал е производна форма на потъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потънал — мин. деят. св. прич. м. р.

потънал е производна форма на потъна (мин. деят. св. прич. м. р.).