потъгувал

Речник на българския език

1. потъгувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потъгувал е производна форма на потъгувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потъгувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потъгувал е производна форма на потъгувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потъгувал — мин. деят. св. прич. м. р.

потъгувал е производна форма на потъгувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. потъгувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

потъгувал е производна форма на потъгувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).