потушил е

Речник на българския език

1. потушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потушил е е производна форма на потуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потушил е е производна форма на потуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).