потушило

Речник на българския език

1. потушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потушило е производна форма на потуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

потушило е производна форма на потуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).