потушил

Речник на българския език

1. потушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потушил е производна форма на потуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потушил — мин. деят. св. прич. м. р.

потушил е производна форма на потуша (мин. деят. св. прич. м. р.).