потушил
1.
потушил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
потушил
е производна форма
на потуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
потушил —
мин. деят. св. прич. м. р.
потушил
е производна форма
на потуша (мин. деят. св. прич. м. р.).