потушал

Речник на българския език

1. потушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потушал е производна форма на потуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

потушал е производна форма на потуша (мин. деят. несв. прич. м. р.).