потутквал

Речник на българския език

1. потутквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потутквал е производна форма на потутквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потутквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потутквал е производна форма на потутквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потутквал — мин. деят. св. прич. м. р.

потутквал е производна форма на потутквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. потутквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

потутквал е производна форма на потутквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).