потутка

Речник на българския език

1. потутка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

потутка е производна форма на потуткам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. потутка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

потутка е производна форма на потуткам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. потутка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

потутка е производна форма на потуткам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).