потури

Речник на българския език

поту̀ри съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

само мн. Широки мъжки горни гащи от домашен плат с голямо дъно.

Грешни изписвания (3)

  • потуре
  • путуре
  • путури

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. по-ту-ри
членувано по-ту-ри-те