потупал

Речник на българския език

1. потупал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потупал е производна форма на потупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потупал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потупал е производна форма на потупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потупал — мин. деят. св. прич. м. р.

потупал е производна форма на потупам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. потупал — мин. деят. несв. прич. м. р.

потупал е производна форма на потупам (мин. деят. несв. прич. м. р.).