потулил е

Речник на българския език

1. потулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потулил е е производна форма на потуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потулил е е производна форма на потуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).