потулила е

Речник на българския език

1. потулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потулила е е производна форма на потуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потулила е е производна форма на потуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).