потулила

Речник на българския език

1. потулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потулила е производна форма на потуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

потулила е производна форма на потуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).