потулели

Речник на българския език

1. потулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

потулели е производна форма на потуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

потулели е производна форма на потуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).