потулел

Речник на българския език

1. потулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потулел е производна форма на потуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

потулел е производна форма на потуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).