потулвали

Речник на българския език

1. потулвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

потулвали е производна форма на потулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потулвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потулвали е производна форма на потулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. потулвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

потулвали е производна форма на потулвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. потулвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

потулвали е производна форма на потулвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).