потръсвал

Речник на българския език

1. потръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потръсвал е производна форма на потръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потръсвал е производна форма на потръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

потръсвал е производна форма на потръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. потръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

потръсвал е производна форма на потръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).