потръгвало

Речник на българския език

1. потръгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потръгвало е производна форма на потръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потръгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потръгвало е производна форма на потръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. потръгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

потръгвало е производна форма на потръгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. потръгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потръгвало е производна форма на потръгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).