потръгвал

Речник на българския език

1. потръгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потръгвал е производна форма на потръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потръгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потръгвал е производна форма на потръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. потръгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

потръгвал е производна форма на потръгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. потръгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

потръгвал е производна форма на потръгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).