потрошило

Речник на българския език

1. потрошило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потрошило е производна форма на потроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потрошило — мин. деят. св. прич. ср. р.

потрошило е производна форма на потроша (мин. деят. св. прич. ср. р.).