потрошил

Речник на българския език

1. потрошил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потрошил е производна форма на потроша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потрошил — мин. деят. св. прич. м. р.

потрошил е производна форма на потроша (мин. деят. св. прич. м. р.).