потретила

Речник на българския език

1. потретила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потретила е производна форма на потретя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потретила — мин. деят. св. прич. ж. р.

потретила е производна форма на потретя (мин. деят. св. прич. ж. р.).