потретело

Речник на българския език

1. потретело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потретело е производна форма на потретя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потретело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

потретело е производна форма на потретя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).