потопило

Речник на българския език

1. потопило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потопило е производна форма на потопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потопило — мин. деят. св. прич. ср. р.

потопило е производна форма на потопя (мин. деят. св. прич. ср. р.).