потопил

Речник на българския език

1. потопил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

потопил е производна форма на потопя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. потопил — мин. деят. св. прич. м. р.

потопил е производна форма на потопя (мин. деят. св. прич. м. р.).