потичаха

Речник на българския език

1. потичаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потичаха е производна форма на потичам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потичаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

потичаха е производна форма на потичам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).