потирите

Речник на българския език

1. потирите — мн. ч. членувано

потирите е производна форма на потир (мн. ч. членувано).

2. потирите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

потирите е производна форма на потиря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).