потило

Речник на българския език

1. потило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

потило е производна форма на потя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. потило — мин. деят. св. прич. ср. р.

потило е производна форма на потя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).