потили

Речник на българския език

1. потили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

потили е производна форма на потя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. потили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

потили е производна форма на потя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).