потила

Речник на българския език

1. потила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

потила е производна форма на потя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. потила — мин. деят. св. прич. ж. р.

потила е производна форма на потя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).